толкова красиви

17яну07

От разхвърленото легло прошепваш моето име
и наивно отново насочвам очите си към теб
свиваш невинно рамене и чувствам, че това е моя дом

А всичко блестеше толкова силно
толкова силно, че не осъзнах кога угасна
но когато раните от цигарите по ръцете зарастват
когато се разсмея и забравя небрежните ти думи
е толкова лесно да намеря себе си в теб

И измина време, но продължих да се страхувам от същите неща
беше казала, че ще отминат и че ще мисля за друго
но продължавам да излизам от вкъщи с чувство на необяснимо разочарование
опасявам се, че вече всички изглеждат по един и същ начин
надявам се да не си станала като тях и това да е причината
за да не мога да те открия

А понякога просто мисълта
за маските на безгрижие
и за неизречените истории
които умират в каналите на улиците
заедно с листата, също така пренебрегвани
е понякога ужасна, не мислиш ли?
Разбираш ли, някои неща остават несподолени
без отговор, без разрешение, живеят около нас
и си мислим, че когато някой се усмихне, значи е добре

Толкова сме живи и толкова уморени
толкова красиви и толкова изгубени
толкова мълчаливи,но понякога забавни
обичаме тишината, защото тя не ни пита
какво искаме да кажем
а ако ни пита може би ще ни разбере
тишината никога не противоречи.

Filed under: поезия   |  Leave a Comment