Обикновено успявам да преценявам нещата от първо или второ слушане, но вторият албум на Bloc Party „A Weekend In The City“ ми отне време докато го оценя. В началото ми се струваше лош опит за подобие на „Silent Alarm“, но след около месец новият албум на новите британски пост-пънк икони си осигури място да бъде сред най-любимите ми дискове за 2007-ма. И е безспорна стъпка напред – което като се замислим в днешно време е нещо рядко срещано…малко нови групи успяват всъщност да надминат себе си във вторите си албуми и да песните им да не звучат така все едно са би-сайдове към първия.
Освен забележимата промяна в звука на групата – по-мелодичен, по-тежък и по-експериментален на места, текстовете на Келе, които са този път концептуални и с по-осезаем поетичен тон. Няма да е прекалено да кажем, че песни като „Uniform“ са точно от онези, които улавят гледната точка на голяма част от младите хора, които по някакъв начин съдържат в себе си пасивно-агресивен бунт. Още с „Two More Years“, която се превърна в моя „като-завърша-всичко-ще-се-оправи“ химн групата показа умението си да се връща във времето и да отразяват реалността по някакъв общ начин, който може да достигне до много и различни хора.
Други теми, които се преплитат в „A Weekend In The City“ са бомбандировките над Лондон, имиграцията, наркотиците, себеосъзнаването, хомосексуалността и расизма, а отварящата „Song For The Clay“ e вдъхновена от новелата на Брет Ийстън Елис „Less Than Zero“. Личните ми фаворити са „I Still Remember“, може би донякъде заради жестоката й искреност, както и „Kreuzberg“ и „Sunday“.
“A Weekend In The City“ със сигурност е един от албумите, които ако видя в магазините веднага бих си го взел…затова внесете го по дяволите!
Filed under: ревюта на албуми | Leave a Comment
No Responses Yet to “Bloc Party – A Weekend In The City”