лилав шал

23фев07

С твоя лилав шал попиваме кръвта по ръцете
от поредния неуспешен акробатичен трик
да прескочим стените на обикновения ден

И продължаваме да вървим без да спираме
до стената с хилядите изписани ръкописно
имена, сърца, звезди и думи
но дали отново не вървим в кръг?
дали не се връщаме назад?

Запоследно ли се срещаме тук?
стената ще се разпадне ли и дали ще остане само небето
и празнотата ще ме гледа с празно око

Всичко завършва с незавършеност
можех да се сбогувам по-добре.

Filed under: поезия   |  2 Comments