Archive for the 'проза' Category
в кожата вярваме
Снимките променяха формата си. Свиваха се. Внезапно се разтягаха. Пожълтяваха. След това почерняваха. Горяха. Огънят ги поглъщаше, проникваше в тях и ги смилаше без никаква пощада – това беше безкомпромисната им присъда, откоято няма спасение веднъж хвърлени в оранжево-червените пламъци.
Не съм добре. Искам да пиша, но не знам за какво. Не знам накъде да тръгна, [...]
Filed under: проза | 8 Comments
Прасета
Екранът отново нареди да стоим вкъщи
беше ясно какво се върши докато улиците бяха пусти
но никой не смееше да го изрече
вечеряхме мълчаливо
затваряхме студените прозорци
за да не чуваме гласовете
…и без това нашите бяха достатъчно тъжни
Хората с маските
излизаха и рушаха
всичко сътворено тайно от нас
нашите думи – забранени
нашите дела – осъждани
опитвахме се да променим нещо
всяка сутрин, всеки следобед
но нощта [...]
Filed under: проза | 1 Comment
37
Напоследък се опитвам да пиша по-често в проза и след като останах сравнително доволен от работата по „Libertad“, снощи започнах писането на нов разказ, който днес окончателно завърших – „37″. Написването на два разказа за няколко дни е доста сензационно, при положение, че обикновено моите разкази се делят на разстояние от няколко месеца, а и [...]
Filed under: проза | Leave a Comment
Libertad
Тази вечер за нея да унищожава беше удоволствие. Усещаше романтиката на целия процес – бурният огън, таящ в себе си същата тази омраза, която изпитваше самата тя . Хвърляше писмата едно след друго. Прочиташе ги за последен път, с който да ги запемети и да ги прибере много дълбоко у себе си, толкова дълбоко, че [...]
Filed under: проза | Leave a Comment
Breath Control
Опит за признание номер 1:
Цигара. Трета за тази вечер. Може би четвърта. Часовник. Нахално тиктакане. Този шум никога няма да спре. Димът се разнася елегантно из стаята и той е сякаш моя дом. Може би защото ми напомня за нейната стая, тя пушеше същите цигари, а димът се разнасяше по същия спираловиден начин. Всичко, което [...]
Filed under: проза | Leave a Comment
Tallula
Беше прекрасен ден и тя мразеше всички. Втори ден не беше излизала от вкъщи и нямаше намерение да излиза. Не отговаряше на обажданията, нито на имейлите, не се интересуваше какво се случва отвън. Не можеше да си спомни кога за последно беше поглеждала през прозореца, въпреки че можеше да прекара минути наред гледайки улицата. Ново [...]
Filed under: проза | Leave a Comment
През сърцето
Това беше луда идея. Знаеше това, но сега беше моментът. Ако не сега, нямаше да има смелостта да се хване да го направи. Спря за момент и се огледа. Трябваше да продължи. Но какво щеше да постигне ако го направи? Поредното разочарование? И за двамата. И все пак вероятно щеше да има втори шанс. Спря [...]
Filed under: проза | Closed
