.

08Март07

Новият блог е готов:

http://thefein.wordpress.com/

В Love is dead? нови публикации не се планират, но блогът ще остане онлайн. Благодаря на всички, които са отделяли време за това място (не съм очаквал цифра от близо 6000 посещения), надявам се нещата в новия блог също заслужат доверието ви. 😉

Advertisements

Ето и сетлистът ми от Depeche Mode партито в Пловдив, което мина прекрасно и доста по-добре отколкото очаквах. Може и да съм малко лаконичен, но толкова сякаш се изговори, че нямам сили да кажа нещо повече 🙂 Спечелих и диджей конкурса, което въпреки че е нещо доста субективно, си е някаква малка лична победа, надявам се заслужена.

DEPECHE-MODE.ORG/2007
Ден 2ри

3ти Март:

Сет 2 :

Depeche Mode – Higher Love
Depeche Mode – I Feel You (Live / Sofia)
Depeche Mode – Walking In My Shoes (Live / Sofia)
Depeche Mode – Home
Depeche Mode – In Your Room (Album Ver.)
New Order – Crystal
Depeche Mode – Strangelove
Placebo – Every You Every Me

Сет 6:

Depeche Mode – Enjoy The Silence (Live / Sofia)
Depeche Mode – Rush (SoFaD / Live)
Depeche Mode – Mercy In You
Depeche Mode – Policy Of Truth
Pet Shop Boys feat. Suede – Rent
Depeche Mode – One Caress
Depeche Mode – Halo
Depeche Mode – Lilian
Depeche Mode – Black Celebration
Depeche Mode – Blue Dress

Сет 9:

Silence – Skin
Silence – Baby
Depeche Mode – I Feel Loved
Depeche Mode – Judas
Depeche Mode – Condemnation
Depeche Mode – A Question Of Lust



I used to think that the day would never come
I’d see delight in the shade of the morning sun
My morning sun is the drug that brings me near
To the childhood I lost, replaced by fear
I used to think that the day would never come
That my life would depend on the morning sun..


Движим се бавно с алкохол във вените
а в умовете ни се крие скритото желание да крещим
един на друг, за да успеем да се забележим

Но ти завинаги ще бъдеш на 20 и няколко
а аз ще остарявам и ще бъда тук
ще си в огъня, дъжда, водката, солта, димът
тъжните песни, черно-белите филми
подредените плочи и дискове
книги и албуми със снимки с лична символика
която не разбрах – вероятно е въпрос на лична интерпретация

А аз ще бъда на работа
и вечер в малката си квартира
или на място със стари маси и мръсна светлина
остана ми само инстинкта да обвинявам другите
за да не обвинявам себе си

Не искам да съм скорпион в този живот
не искам да наранявам и убивам по рефлекс
не мога да правя повече компромиси и глупави грешки
имам единствено себе си

***
Пишейки това донякъде открих насоката, която смятам да поема с новия проект, за който споменах преди няколко дни. Надявам се в началото на март, след като минат DJ ангажиментите, да започна по-сериозно да го изграждам. И тъй като винаги ми е харесвала работата в екип и обмяната на идеи в процеса на работа, този път ще работя и с други хора, които ще се отговорни за по-визуалната част на създаденото. До скоро.


лилав шал

23Февр07

С твоя лилав шал попиваме кръвта по ръцете
от поредния неуспешен акробатичен трик
да прескочим стените на обикновения ден

И продължаваме да вървим без да спираме
до стената с хилядите изписани ръкописно
имена, сърца, звезди и думи
но дали отново не вървим в кръг?
дали не се връщаме назад?

Запоследно ли се срещаме тук?
стената ще се разпадне ли и дали ще остане само небето
и празнотата ще ме гледа с празно око

Всичко завършва с незавършеност
можех да се сбогувам по-добре.


Assemblage 23 е фючърпоп/EBM група, основана от живеещия в Сиатъл Том Шиър, който е и единственият постоянен член на проекта. Всичко започва когато през 1988-ма когато Том отива на концерт на Депеш Мод и чува подгряващия DJ да пуска непознатата още за него индъстриъл музика, в която по-късно открива идеалното поле за изява и реализиране на идеите си с проектите си Man On a Stage и Nerve Filter. Шиър е участвал и в синт-поп групата Procession и като басист в The Advocates.

За новия си албум с Assemblage 23, вдъхновението за това, което създава и влиянието на ДМ върху него прочетете по-долу в поредното интервю, специално дадено за DM.org/Love Is Dead?

Скоро ще излезе новият ти албум „Meta“ – какво може да очакваме от него?

Много изненади! Въпреки че албумът наистина си звучи като албум на А23, този път песните са много по-многопластови и разнообразни в сравнение с тези от предишните издания. В настоящия материал изследвам някои насоки, по които не бях тръгвал преди. Сред песните, има и няколко, които са с по-мрачен EBM тон, както и две парчета, които са може би най-добрите бавни песни, които съм писал някога! Свиря на бас китара в един трак, докато друг е воден от нещо като брейк бийт.

Отне ми и ужасно много време докато избера реда на песните, тъй като имаше толкова много разлики в звученето и стила между тях.

Има ли история зад заглавието на албума?

Дойде някъде от желанието ми за промяна в звука на музиката на А23. В този ред на мисли, използвам „Meta“ в смисъл на „metamorphosis“. Но сякаш дойде главно от начина, по който гледам назад в живота си и събитията около него, осъзнавайки през колко промени съм преминал.

Първият сингъл от албума е „Binary“ – каква е историята/концепцията на песента?

Някои от текстовете в този албум са политически ориентирани. Но трябваше да бъда внимателен в този начин на работа, тъй като не исках песните да бъдат посветени на изминали събития и да са някак си забити в миналото. Специално тази песен е за деструктивната политика, която води Буш и хората около него, от започването на войната в Ирак насам. Както може би си забелязал, много хора в САЩ се обявиха против тази война, в последните години процентът на тези, които подкрепят това, което се случва намалява прогресивно. За да държи критиките относно войната настрана, администрацията на Буш прави нещата да са или черни или бели. Казват неща тип „Ако не си с Буш, значи подкрепяш терористите“, а такива изказвания са ужасно абсурдни…случеят е много по-комплексен от това, но основното е, че искат да държат хората в неведение и тишина. Но това е в сила не само за този пример, който ме вдъхнови. Много често хората правят нещата да са или черни или бели, а те всъщност не са. Колкото повече усложняваме проблемите си, толкова по-трудни са и техните решения…

Какво можем да очакваме от А23 през 2007-ма?

Сингълът и албума, които идват съответно през март и април. И много концерти. Всичко друго е трудно да се планира на този етап.

Разкажи ми повече за процеса на създаване на песните – какво ти помага да реализираш идеите и да провокираш вдъхновението?

Това е странно…малко или много идеите просто идват при мен. Обикновено има нещо, като примерно фрагмент на мелодия, или стих, които просто изкачат в главата ми. След това някакси доизграждам това през следващите няколко дни и ако все още е ясна в ума ми, отивам в студиото, „вкарвам“ идеята в секвенсъра и започвам да работя по нея. Ако след тези няколко дни не я помня – значи не е било нещо, което си е заслужавало да бъде започнато.

Имаш ли някакви литературни влияния, които може да са дали отражение върху текстовете ти?

Не и осъзнати. Обожавам да чета, обръщам и доста внимание на поезията, но не мисля, че има някакво специфично влияние. Това, което най-много дава отражение на това, което пиша са личните ми преживявания. Но съм сигурен, че стилът ми на писане е по един или друг начин изграден от всичко, което съм чел…

Когато пишеш имаш ли за цел слушателят да се почувства по същия начин, по който си се почувствал ти или за теб е по-интересно всеки слушател да има различна интерпретация за това какво представлява песента?

Разбира се, ако можеш да накараш слушателят да премине през същото, през което си преминал и ти – това е винаги страхотно. Но това е също валидно и за второто – хората от другата страна да почувстват нещата по различни начини. Мисля, че всеки пречупва нещата през призмата на собствените си преживявания и това няма начин да не окаже влияние върху песента. Така че и двата варианта са еднакво успешни от артистична гледна точка.

Джордж Оруел казва, че „Всички писатели са празни, егоистични и мързеливи, и на дъното на тяхните мотиви лежи мистерия. Да пишеш книга е дълъг, изтощаващ процес, като да преминеш през някаква ужасяваща болест. Никой няма да се хване да направи нещо такова ако не е воден от някакъв демон, на който никой не може да устои или да разбере.“
Смяташ ли, че процесът, през който преминава създаването на един албум е подобен?

Хаха! Не съм се замислял за това по този начин, но трябва да отбележа, че Оруел има право! Всъщност понякога сравнявам изграждането на един албум с бременността. За да се получи добра песен често процесът е много стресиращ и болезнен. Но накрая ти имаш тези красиви песни, които са като твои деца, с които се гордееш. И в двата случея „родителят“ чувства, че всичките болки са си заслужавали…

Смяташ ли, че има един учител и едно училище за музиката – талантът?

Не съм сигурен дали мога да се съглася с това напълно, защото е субективно кое може да бъде класифицирано като „талант“. Мисля, че най-добре може да се оцени музиката по начина, по който тя се свързва със слушателя. Примерно, ако хвърлим поглед върху някои от ранните блус музиканти…много от тях не са големи китаристи…голяма част от тях не са и технически добри вокалисти, но те пак са успявали и успяват да изразят емоцията по такъв начин, че да докоснат с това много хора.

Може да прочетете цялото интервю тук


low life

16Февр07


We all know that art is not truth. Art is a lie that makes us realize the truth.
Pablo Picasso

How can anybody learn anything from an artwork when the piece of art only reflects the vanity of the artist and not reality?

Lou Reed

A man’s most open actions have a secret side to them.
Joseph Conrad

През последните дни усилено съм започнал работата по нов литературен концептуален проект, по който ще работя в следващите седмици. Засега имам няколко работни заглавия, планира се отделен блог и имам приятното чувство, че навлизам в нещо цялостно, по някакъв личен начин иновативно и…неизвестността накъде ще те отведе въображението е винаги нещо предизвикателно 😉

До голяма степен стартирането на нещо подобно е лична необходимост – иска ми се да създам свят, който да премине границите както но моето съзнание, така и на вашето, и с който да развия и собствените си способности в областта на писането, с което да изчистя прахта на ежедневието и да положа основите на нещо градивно.
Не се наемам да си поставям крайни срокове, тъй като все още някои идеи живеят в неяснота, но други се оформят по хм, изненадващ за мен начин.

Произведенията, които ще се създават в процеса на работа, но няма да бъдат включени в бъдещия проект ще бъдат публикувани тук.

(снимката е взета от http://www.melissamolko.deviantart.com)