Нараняване

19Авг06

Когато ми говориш
Не знаеш ли, само мен нараняваш
Ние умираме по такъв красив начин
Като есенни листа, като очи
Които не искат да се отворят

Можеш да ме видиш
През стъклото, което ни разделя
Не мога да се скрия, аз съм в клетка
Искам да усетя по устните си капка надежда

Затова бавно отварям очи, може би ще те видя
Затова бавно мигам срещу светлината
Тя не може да ме разбере…
Затова бавно ти говоря
С надеждата, че ме чуваш…

Погледни ме и ми кажи
Дали откриваш нещо познато
Дали в тази клетка и през това стъкло
Се намира човекът, който някога познаваше
За който…страдаше?

Нови бавни стъпки, нов вик
Познат глас, не е твоят
По такъв красив начин
Се разделяме, по такъв красив начин
Се убиваме и разбираме

Затова бавно отварям очи, може би ще те видя
Затова бавно мигам срещу светлината
Тя не може да ме разбере…
Затова бавно ти говоря
С надеждата, че ме чуваш…

Advertisements


No Responses Yet to “Нараняване”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: