momentary touch

20Авг06

Той имаше голяма бяла къща
Отглеждаше спомени и цветя
Каза ми да не пристъпвам към черната врата
Тя го чакаше там, покрита със самота

Излязох в полунощ
Чувайки нейния смях
Зад черната врата
Беше моята отдавна изгубена любима
Напълно обезумяла и леко сънлива

Advertisements


2 Responses to “momentary touch”

  1. 1 The one,but not for real.

    I luv it…

  2. 2 orlinator

    Аз пък не. Римата изглежда потресаващо наивна и обезкуражаващо тромава. Иначе на чисто семантично ниво успешно мистифицира, без реално да крие или закодира някакви кой знае колко дълбоки пластове значение. Освен това цялата тази тема с любовта и страдание май вече започна да я поизчерпваш, поне от личностна перспектива – проблемът не е, че пишеш лоши неща; проблемът е, че пишеш едни и същи неща от твърде много време.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: