„свещен“ съюз?

28Авг06

Понякога се чудя дали хората наистина имат нужда от това? Толкова ли е важно някой, говорещ все едно разказващ приказка като Педя Човек Лакът Брада да обяви една двойка официално за семейство? Или пък отец, който при сто и първото споменаване на „…и светия дууууух“ сякаш щеше почне да пее „черен влак се композира“? Всъщност малко по-късно отчето влетя на сватбеното парти, по бледо-синя фланелка, молещ за цигари и водка, миришещ ужасяващо и представяйки фламбоянтата си особа с думите „Вий помнити ли мъ? Ми аз ги венчах онея ве“. И да сме изпратили поздрави на варненския митрополит. Всъщност любовта, чувствата между двойката не трябва ли да са нещо по-интимно, което заслужава да е по-далеч от алкохолизирани личности, хора, които им е все тая къде са и какво се случва, или пък роднини, които никой не е виждал, а може и да не иска да ги вижда.

Сватбата беше в Пловдив, град, който затвърди добрите ми впечатления, а партито – в село Марково алсоу ноун ъз Пловдивския Бевърли Хилс. Оказах се на маса, с братовчеди на братовчед ми, които не бях виждал до сега, и които около 3-4 часа говореха за коли, за двигатели, за пътищата на Варна, на Бургас, на София, на Пловдив, на Стара Загора, за отсъствието на британски марки коли по китните български земи, за лошите пътища, за хубавите пътища…Джийзъс, аз не мога сигурно толкова време на говоря за музика, освен ако не е някакъв спор. Както би казал Камен Донев – „не са хора от моята характеристика“. И тези приятни разговори на автомобилна тематика бяха на фона на музика на Boney M, Ивана (чието пеене на Нещо Нетипично напомняше рев на слаботелесна слоница, опитваща се да роди), Modern Talking, Десислава, Guns N Roses, Азис, Army Of Lovers, Каризма, Abba, Bon Jovi, Джони, Deep Purple, Селин Дион…вихреха се и народни танци, към които аз останах статичен. По едно време не издържах и с черните си кожени обувки, откоито се лееше недооценен сексапил, се изнесох в тоалетната, където се срещнах с некъв или от Пловдив, или от София, поздравяващ ме с думите „Аре Варна, аре моретоо, аре на хоротоооо“. Предпочетох компанията на тоалетната, чиято врата обаче не се затваряше….

Не отричам, че сватбата може да е (била) една красива традиция, но в днешни дни се е превърнала повече в един вид панаир за роднините и за постигане на комерсиални цели. Така де, ако любовта не трябва да бъде изкуствена, защо я правим сякаш нарочно такава? Не знам какви цели имам или бих имал, но поне на вчерашната сватба реализирах моите чревоугодни такива.

Дано Бегбеде да не е прав за любовта и нейния срок на годност.

Advertisements


No Responses Yet to “„свещен“ съюз?”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: