And people wish that they weren’t around when we all rock and roll into town!!

21Септ06

„talent hits the target that no one else can hit, genius hits the target that no one else can see“ напоследък ми се превърна нещо като девиз за новата ми идея за разказ, която смятам да започна след връщането си от Русе. Тази седмица избягвах да се занимавам с други неща, освен с диджей сетовете за партито по случай годишнината на http://www.depeche-mode.org

Фактът, че никът ми е изписан на флайърите доволно задоволява егоцентризма ми, като не съм сигурен все пак какво да очаквам. От една страна съм ужасно амбициран, от друга съзнавам, че има и не малък шанс клубът да не се напълни или да направя гаф, тъй като ще работя на плейър от 16 канала, което може да ме наведе на мисълта, че още нямам книжка за управление на космически кораб. Има и вероятност тази изява да ми даде яснота по това дали ставам за този занаят, въпреки че има хора на по 30 години, които смесват по-лошо от мен или поне така казват. Малък проблем е също, че ще ми се наложи да пусна повече Депеш Мод от това, което искам (може би защото слушам още буквално сто групи), но се опитвам да направя така, че музиката да харесва както на публиката, така и на мен. Тук идва и моето правило номер 1 – не пускай песни, която не харесваш. И може би и песни, които никой не е слушал освен теб, но сякаш чувствам някакъв странен дълг да ги „запозная“ с публиката, въпреки че крайния резултат надали ще е особено успешен. However, за някои не е проблем десетина часа да слушат едно и също, други искат разнообразие, трети са някъде по средата.

Преди няколко дена се потвърдиха слуховете за концертът на Дюран Дюран в София на 20-ти октомври в Зимния дворец. Въпреки, че Дюран Дюран не са ми баш в Топ 10 на най-любимите ми групи (но имат сериозни шансове за топ 20) усетих като висш дълг да направя всичко възможно да присъствам. Миналия ден си взех и билет от Пикадилито до Окръжна болница, като първо отидох в по-малкото Пикадили, където ми отвърнаха, че веригата въобще не продава билети за концерта…И все пак мисля, че и купуването на този билет е една проява на фенска лудост – някои хора ги мързи да дадат 14-15 лева за оригинално CD, а аз дадох около 40 лева за концерт, на който може да не присъствам. Ясно си спомням как си казах, когато купих Greatest и след като си пуснах DVD-то и усилих до край Ordinary World, че тези хора трябва да ги видя на живо някой ден. Не вярвах, че този ден ще дойде толкова скоро. Все пак, вероятно ще чуя концертът по GSM-а на някой приятел, в случай че се издъня по някой предмет. А това ми напомня, че следващата седмица за 5 дни ще имаме поне 4 входни нива – дали да не си взема учебника по история по пътя за Русе? Ще имам на разположение неделя, но не знам дали ще ми е до учене, ако всичко е минало по план и особено…ако се е СЛУЧИЛО, ако знам, че съм го направил СЕГА, че НЕЩО Е ЗАПОЧНАЛО.

И все пак нека да спомена и нещо за разказа. Тъй като на моменти съм ставал адски клиширан впоследно време се опитвам да избягвам клишета или неща, които са просто изтъркани. Този път ще започна с някои невероятни клишета, за да ги разбия на пух и прах. Този път няма да има нощ, няма да има мрак. Ще има светлина, за да разбия светлината. Нещо като лично предизвикателство.

„Hold your heart courageously as we walk into this dark place
Stand, stare fast, erect and see that love is the province of the brave“

(TV on the Radio feat. David Bowie – ‘Province’)

Advertisements


No Responses Yet to “And people wish that they weren’t around when we all rock and roll into town!!”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: