хаос 232

04окт.06

Чувствам бурята
И острите капки дъжд в очите ми
Театрална светлина осветява
Човешката комедия
Хората са погребвани неразбрани
С празни очи пълниш ръцете си
Поемаш/разрушаваш тежестта
Поемаш/разрушаваш отровата и любовта

Солта в моите рани
Затваря нашите очи
(Но в тях живеят САМО ЛЪЖИ)
Солта в моите рани
Вече в нашите мисли
(Но в тях живеят САМО ЛЪЖИ)

Бягаме заедно като празни души търсещи своя свят
В екрана на телевизора живее стария мрак
Уморена от дъжда стоиш в центъра на улицата
Всичко около теб потъва
Разпада се бавно и в грозни форми се нагъва
Гледат безформено
Като умиращ слон
Тишината се настанява
Тишината незабелязано ни сплотява

Солта в моите рани
Затваря нашите очи
(Но в тях живеят САМО ЛЪЖИ)
Солта в моите рани
Вече в нашите мисли
(Но в тях живеят САМО ЛЪЖИ)

Filed under: поезия   |  Leave a Comment