duran duran – на живо в софия

22Окт06

Интересно е да видиш отблизо хора, чийто живот винаги е бягал от гадната тривиалност, от обикновеното ежедневие на работещия човек. Някакси успокояващо е, че за около два часа се получава един своеобразен диалог, който те кара да помечтаеш, че ти подобно на тези хора няма да попаднеш в капана на съвременния живот.

Пътуването от Варна до София беше доста уморително и по-дълго от колкото си мислех, което попречи на срещата с Йоана, която заминаваше за Пловдив и с която сме урочасани да не можем да се видим нормално 🙂 А фактът, че пътуването беше около 7 часа, може би защото автобусът по някое време се движеше като костенурка в окови, ме накара леко да скучая след като си бях изпържил само един диск с около 20 песни. Песните пък ги подбрах колкото се може по-весели, тъй като не исках никакви мрачни помисли да ме занимават. По някаква случайност бях включил все пак Mr. Brightside на The Killers, най-великата песен на тема ревност писана някога и която слушах около 30 пъти на връщане (да, мога да слушам една песен около 30 пъти).

След пристигането в София и единия час, който имах, за да стегна моята фешън рок персона, се изтреляхме с Марина из София, като първо минахме през British Council-а, където получих сертификата за FCE, официално потвърждаващ моя езиково-образователен триумф. Следобеда продължи със сензационно намиране на Unsound Methods на Recoil в един музикален магазин – след като вече бях с разширени зеници от присъствието на дискове на Suede и Simple Minds и пръстите ми нежно докосваха парите в джоба ми, все едно докосват лицето на Адриана Лима по компютърния екран, фиксирането на албум на Recoil беше сюреалистично. Последва около половин часов път с автобус до Студентски град, създаващо впечатление, че времето е спряло… Все пак, успяхме да стигнем до Зимния дворец, където се срещнахме с разни други познати, с които бяхме и на самия концерт, и на афтър партито след него.

Атмосферата на самия концерт беше много добра, имаше около 5000 души, Дюран Дюран се държаха доста дружелюбно (Саймън дори проговори български, а в края на концерта си сложи българския флаг като шалче), а и самите те пяха перфектно. Въпреки многото критики към Зимния дворец, проблеми със звука или организацията нямаше, като изключим закъснението на излизане на групата. Но все пак остана и впечатлението, че Дюран са вече група, която трудно може да даде повече от това, което са в момента и стават малко като трибют група към самите себе си. Не мога обаче да кажа, че съм разочарован или че не си е заслужавало – заслужаваше си дори ако беше само заради Serious, The Chauffeur, Come Undone или Ordinary World. Но вероятно ако в следващите години видя повечето от по-любимите си групи, надали снощния концерт ще остане като особен спомен.

Малко след приключването на концерта пък Кеви ме пресрещна викайки „Виж какво ти нося, посмей сега да не станеш българския Дейвид Бауи!“ – и какво да видя, че ми дава – перцето на басиста Джон Тейлър! По всяка вероятност китарата ми ще живее 🙂 Афтър партито беше доста приятно, като минах през фейс контрола по някакво чудо, може би защото реших да ги гледам мръсно, с което по някакъв начин да не ми личи, че съм не баш на 18. Най-после се видях и с някои хора, с които също все сме се разминавали. След като се прибрах в хотела не спах особено, отдавайки последните часове на нощта на гледане на разни комедийни сериали, които бях забравил, просто защото от около година не гледам почти по никакъв начин ТВ. Спах около час-два, основно с целта да махна огромните сенки под очите ми и няколко часа по-късно отпътувах към Варна. И така аз се върнах вкъщи с невероятно приятни спомени, перцето на Джон Тейлър, сертификат към Кеймбридж, турбо мега рядък албум и амбицията да спя поне 12 часа, която впоследствие реализирах.

„And watching lovers part, I feel you smiling
What glass splinters lie so deep in your mind
To tear out from your eyes, with a thought to stiffen brooding lies
And I’ll only watch you leave me further behind…“

Advertisements


No Responses Yet to “duran duran – на живо в софия”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: