Кой убива българската музика?

28Окт06

Започнах тема за това в depeche-mode.org, но реших да я доразвия тук в по-дълга и по-подробна форма.

И всъщност…кой убива българската музика? Над този въпрос се замислих след като се завърнах от концерт на една българска група, която винаги много съм уважавал, но която вече свири сякаш само за удоволствие, без никаква амбиция да покаже нещо иновативно, което да събуди заспалата музикална култура на българския народ. Дори и да имаш талант, с времето достигаш до една точка, в която не знаеш какво да правиш друго, за Запада става прекалено късно и единственото, което можеш да направиш е да лежиш върху сигурността на постигнатото. И изведнъж от мечта, впоследствие хоби, за кратко смисъл на живота ти, отново свиренето и творенето се превръща в едно хоби.

Защо? Винаги съм мислил, че за да може един човек да твори и да прави нестандартни неща, той трябва да е далеч от реалността и нейните тривиални капани, но от друга страна да познава всичко това, за да може умело да го завърже със своите идеи, с което да направи нещо запомнящо се и така от два свята да направи един нов. Но какъв е българският еквивалент на цялата работа? От музика тук трудно се правят пари, освен ако не си жена и не си напомпана със силикон и разбира се – освен ако не си мъж и не си напомпан със силикон. И се оказваш набутан в същата тази тривиалност, откоято бягаш. Всъщност съм на мнение, че ако си достатъчно добър, дори и в среда като българската ти можеш да се наложиш и да живееш от таланта си. Не мисля обаче, че се е появила тази група, която да направи нещо толкова революционно – като например да събере широк спектър от хора, да има нещо бунтарско в нея. И ако се появи дали няма самата българска публика да я погребе след време, както погреба не малко хора, които можеха да направят „нещо“?

Възможно е и отговорът на въпроса да е и „чалгата“, но ако си достатъчно убедителен, вероятно може да минеш и през нея, най-вече защото се целиш в съвсем друга публика.

Като се замислим обаче не всичко опира до талантът, но и до хората, чиято работа да я доразвият. А именно звукозаписни компании, продуценти, DJ-и, все неща, които са или примитивно недоразвити или тотално наблъскани в грешна посока.

И не на последно място трябва да се спомене и грозно недоизградената култура на българина по отношение на уважение към изкуството и неговите създатели, което пък допълнително се стимулира от високите цени на дисковете.

Та ако трябва да сумираме всички фактори – неадекватна публика, недостатъчна самоувереност, липса на звукозаписни компании, липса на продуценти, лоша техника, високи цени на дискове и инструмени, почти никаква подкрепа от радиостанции, липса на повече радиостанции съсредоточени не само върху мейнстрийма чалгата и комерсиалното…хм, май става доста трудно да излезеш „жив“? И откъде всъщност може да се започне този живот? От свиренето в клубове с ужасно озвучение, в които групата ще свири и след 5-6 години?

Advertisements


No Responses Yet to “Кой убива българската музика?”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: