Най-добрите албуми за 2006-та

14Ноем06

Реших да изброя някои от албумите от тази година, оставили ми най-силно впечатление. Не ги подреждам в никакъв ред, тъй като ще ми е трудно да избера само един, пък и винаги има какво да се открива още.

–––––––––––––––––––––––

Snow Patrol – „Eyes Open“
Като се замисля новият албум на Snow Patrol е най-близо до титлата „албум на годината“. Шотландско-ирландската група е всичко, което един почитател на британската сцена може да поиска – непретенциозни интимни мелодии, от баладични до скоростни и взимащи дъха, невероятни и искрени и вдъхновяващи текстове, допълнени от изключителните вокали на Гари Лайтбоди.


Indochine – „Alice Et June“
Въпреки, че беше издаден през декември 2005 във Франция, по-голямата част от турнето и промоцията, както и датата на издаване в някои европейски страни беше на територията на 2006-та, затова ще сметна този двоен албум като тазгодишен. Въпреки малко разочароващия избор на сингли и напълно катастрофалните клипове, „Alice Et June“ сам по себе си е един невероятен албум, който за пореден път те вкарва в интимната атмосфера на френската група, чийто вокалист и основен композитор Никола Сиркис въпреки че наближават 50-те все още имат поведението и духът на човек в своите 20-те. И ако в „Paradize“ е имало някакво незабелижимо напрежение да бъде издаден задължително като албум тип „голямото завръщане“, то „Alice et June“ звучи като нещо, направен от хора, които знаят какво искат и знаят точния начин, по който да го реализират. И докато обложката на „Paradize“ пряко скандализираше идеите на групата, този път пред нас застава една изненадваща невинност, зад която обаче се крият познатото лутане между проблемите на светът в който живеем, разказани по също толкова познатия прекрасен начин.

Placebo – Meds
Надали ще е вярно ако кажем, че „Meds“ е албум, който е по някакъв начин иновативен или уникален, нито ще е вярно да твърдим, че Молко е новия Бауи, но във всички случаи е един чудесен (но малко закъснял?) преходен албум от ранния период на една група към нейната зрялост. В песни като Infra-Red, Space Monkey, Follow The Cops Back Home, Pierrot The Clown и Song To Say Goodbye личи сякаш липсващата преди решителност в създаването на музика или по-точно желанието тя да бъде по-зряла и да може да издържи теста на времето. Not just another nancy boys!

TV On The Radio – „Return to Cookie Mountain“
Надали една група може да е случайна когато с нея работят Трент Резнър и Дейвид Бауи и TV on The Radio печелят съвсем заслужено похвалите, които се сипят към тях отвсякъде, въпреки че за българската публика тази група е все още абсолютно непозната. Малко хаотични, на моменти банални, а в други – невероятно гениални и експериментални бруклинската група е на прага да открие точния път към това, което иска да постигне и да бъде. Return to Cookie Mountain е албум за всички, които си мислят, че това десетилетие не може нищо да предложи.

Thom Yorke – „The Eraser“
Соло дебютът на вокалистът на Рейдиохед прави рязък завой към по-електронните дни на групата му(всъщност една от песните в албума – „Black Swan“ е била започната още по време на записването на „Kid A“), но песните в „The Eraser“ са толкова отдалечени от всичко познато в мейнстрийм музиката, че просто би било грозно ако дадем някакво определение като „електроника“ или „aлтернатив“ на проекта му.


Charlotte Gainsbourg – 5 55
Както по всяка вероятност Шон Ленън и Ролан Болан могат да потвърдят – със сигурност не е лесно да градиш кариера когато си обречен да си в сянката на родителите си. Не точно е такъв случаят с Шарлот Генсбург, дъщеря на френските икони Серж Генсбург и Жан Биркин, която наскоро издаде вторият си албум, за чието записване се събират в студиото Air, Ноел Голдрич (Radiohead) и Джарвис Кокър (Pulp), което си личи доста ясно при продукцията и текстовете. Шарлот успешно излиза от високите очаквания и въвежда слушателят в свят на човешки истории и мечти, които въпреки че са разказани на английски, не губят френското си обаяние.

Nicky Wire – „I Killed The Zeitgeist“
Соло дебютът на Ники Уайър от Manic Street Preachers не може да се похвали, че е нещо повече от албум, записван у дома, просто за да се убие времето, докато започне работата по новия албум на групата, който е планиран за издаване през април. Към това може да добавим също, че Уайър не може да пее, а някъде по средата на „I Killed The Zeitgeist“ може и да те заболи главата. Ако обаче оцелееш след 3-тото слушане е твърде възможно албумът да започне всъщност да ти харесва и целия този непукизъм да си има един особен негов си чар.

James Dean Bradfield – „The Great Western“
А докато Ники Уайър небрежно композира, неговият колега и вокалист на Меникс, Джеймс Дийн Брадфийлд също издаде соло албум озаглавен „The Great Western“, но с амбицията да разкрие себе си по начин, по който досега не го е правил (освен може би в „Ocean Spray“). И наистина – Джеймс е създал един приятен, личен, земен и непретенциозен албум, в който освен чудесни песни, намира място и кавър на „To See A Friend In Tears“ на Жак Брел и песен написана от Уайър – „Bad Boys And Painkillers“. Още един кавър, този път на Франк Синатра и песента му Summer Wind е включен като би-сайд към втория сингъл – „An English Gentleman“, посветена на бившия мениджър на Меникс, починал от рак в началото на 90-те. Заглавието на албума е намек към The Great Western Railway, която свързва южен Уелс с Лондон и откъдето по всяка вероятност са започнали първите приключения на Джеймс в борбата му за реализирането на детските мечти.

С чудесни впечатлия съм също от албумите на Junior Boys, Pet Shop Boys, Muse и Gary Numan.

Advertisements


3 Responses to “Най-добрите албуми за 2006-та”

  1. то е лично и незадължаващо,разбира се,но според мен за
    2006-та не може да се говори без да се споменат албумите на Arctic monkeys,The Long Blondes,новият на Дилън,Dirty pretty things,Clap your hands say yeah и третата порция The Strokes. (:

  2. хм, новия на дилън не съм го слушал, трябва да поправя тази грешка
    dirty pretty things не ме впечатлиха, а strokes по принцип не го правят 🙂

  3. 3 Елена

    Eyes Open е определно в top3 на тази година. Просто този албум става все по-добър с всяко слушане.
    Mr Bradfield е направил поредният класически том от избраните съчинения от поредицата Manics, за Nicky вече говорихме, не му е силата в пеенето, и това си е. Но коментарът ти тук за албума е много свеж.;)
    Знам, че не хареса Sam’s Town; и все пак, в мен остава усещането, че не си му дал достатъчно шанс.

    Освен тези споменавания, моите албумите на 2006 са други, което не е непременно нещо лошо. Напротив. Точно изключителната възможност удоволствието да дифузира в разнообразни музикални светове и да създава емоционални субективни полета е най-хубавото на музиката.

    Чета всяко твое ревю с голям интерес и очаквам с нетърпение всички бъдещи неща, които ще напишеш.

    Take care!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: