мисли под нощна лампа в разхвърлена стая

21Дек06

2006-та е към края си – това съзнателно или не води до някакви равносметки. Интересното е, че днес на 21-ти декември (всъщност – кога стана 21-ти декември?) не се чувствам по-щастлив или по-пълноценен отколкото съм се чувствал на 20-ти декември 2005-та, но като се замисля тази година е безспорно най-успешната за мен може би във всяко едно отношение – концерти, партита, запознаване с интересни хора, някои от които мога да нарека приятели, а не просто познати, както и първи стъпки в DJ занаята, интервюта (най-ценното откоито е безспорно това с барабанистът на Suede), бях публикуван няколко пъти (въпреки, че ме публикуваха на кофти места, в период когато пишех кофти неща, а пък сега нямам много зор да се бутам да ме отпечатват където и да е). Вероятно и по някакъв начин може би съм помъдрял и някои неща в съзнанието ми са се изчистили – а други са станали всъщност още по-объркани.

Няколко извода и лични истини, осъзнати през тази година:

1. Нищо не е невъзможно, освен невъзможното.

2. Никой не знае какво точно е невъзможното.

3. Смъртта може да бъде победена – ако един човек даде нещо на човечеството, ако той остави след себе си нещо значимо, нещо, което да се възприеме, оцени, разпространи и развие значи той продължава да живее в хората. Човек влиза в диалог с тези творци, въпреки отсъствието им. Елиът Смит, Джеф Бъкли, Ник Дрейк, Иън Къртис– всички са мъртви и по-живи отвсякога за мен.

4. Ако смяташ, че нещо не може да стане по-лошо – всъщност може да стане – думата „Либия“ е ключова.

5. Всеки може да те разочарова, колкото и скъп да ти е.

6. Идеалното е скучно, недостатъците са красиви.

7. Twilight на Елиът Смит и Rose Song на Индошин са писани за мен, но Thursday’s Child на Бауи все още е най-апокалиптичната песен композирана някога.

8. „I have forgiven you Jesus for all the desire You placed in me when there’s nothing I can do with this desire“ (Morrissey – дъ кинг ъф дъ сдух)

9. Продължавам да се страхувам от това, че бъдещето може да ме осъди на тривиалност – не искам моя живот да бъде тривиален – не искам да е нормален.

10. Нормалното е всъщност въпрос на лично виждане и епохи.

И все пак има доста поводи да се чувствам щастлив – просто защото някои мечти се сбъднаха, а на тяхно място се появиха нови, чието реализиране също ще се преследва. Rock on…

Advertisements


One Response to “мисли под нощна лампа в разхвърлена стая”

  1. Усмихваш ме. Когато перфектното е скучно, имперфектността става желана и реално се превръща в Нова перфектност,видоизменена и преродена, но все пак идеал към който се стремим.
    Обичаме да се задълбочаваме в собствената си имперфектност и вперили очи в недостатъците си да се крием зад думите си,дрехите си или каквото и да е, а истината е ,че самите ние търсим тази гъделичкаща съзнанието имперфектност у другите.
    А може би съвършенството е дете на епохите и личното виждане as well?
    Весела нова година.Пожелавам ти най-егоистично да се сещаш повече за мен.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: