Прасета

05Ян07

Екранът отново нареди да стоим вкъщи
беше ясно какво се върши докато улиците бяха пусти
но никой не смееше да го изрече
вечеряхме мълчаливо
затваряхме студените прозорци
за да не чуваме гласовете
…и без това нашите бяха достатъчно тъжни

Хората с маските
излизаха и рушаха
всичко сътворено тайно от нас
нашите думи – забранени
нашите дела – осъждани
опитвахме се да променим нещо
всяка сутрин, всеки следобед
но нощта идваше и те излизаха
а ние се прибирахме
внушавайки си, че крехките врати
са неразрушими стени

Беше революция, но беше жалко
как видях скришом
убийството на най-красивото момиче
наказано за моите грешки
а аз просто гледах
гледах и мълчах

Оттогава реших да пазя красотата
и когато екранът иска от мен да заспя
аз ще стоя буден и ще бягам натам
където огънят гори и поредната маска
гони бездомни силуети

Вече изминаха пет години
и съм пред същото старо огледало
с клечка кибрит в ръка
обичам този пламък, напомня ми за мен
защото гори, но няма какво да запали.

Advertisements


One Response to “Прасета”

  1. 1 Deni

    Мисля, че почвам да виждам – малки мъждукащи просветления тук-там. Тези „Прасета“ изглеждат подозрително сродни с „We are the pigs“. Много е забавно, като … търсене на скритr тук и там малки съкровища. Ами да запрятам ръкави тогава, X marks the spot … I guess 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: