вдъхновението.

11Февр07

ситуацията.

Времето е подходящо и го имаш на разположение за достатъчно дълго. Светлината на нощната лампа не е нито прекалено силна, нито прекалено слаба, също както и музиката или пък нейното отсъствие, заменено от разтворената книга, чийто идеи и послания се сблъскват с твоите, а резултатът за отрицателно време е вече на хартията (или на отворения OpenOffice..). Но понякога не се случва. И нищо не излиза, сякаш мозъчните клетки за заспали, или ако леко са се пробудили поглеждат пренебрежително ситуацията и пак си лягат. Понякога се случва, понякога не. Имам една позната, която веднъж ми каза, че вдъхновението не съществувало, а един приятел – че нямало такова нещо като химия, която да предизвика съзнанието/фантазията ти да заработи. Но си мисля, че има и съм убеден в това. Без вдъхновение това, което е създадено не може да бъде „живо“, да навлезе в кожата на читателя. То може да бъде добре написано и оформено, но няма да има силата да обгърне вниманието на отсрещната страна. Също както има филми, в които се потапяш дотолкова, че си в самия филм, някъде из сцените, криещ се, за да не те видят, а не вкъщи или в киносалона.

Но къде се крие вдъхновението? Къде го намираме? Въпреки, че вероятно ми е още рано да обобщавам някои твърдения, си мисля че провокатор на вдъхновение може да е почти всичко или накратко казано – живота и хората в него. Тяхните лица, тяхното поведение, случайни срещи, случайни разговори, реакции, които могат да доведът до идеи, които всъщност нямат нищо общо с действителността, но въпреки това те са породени от същата тази действителност. Другият голям фактор са мен е и създаденото от други хора, въпреки че в огромен процент от случаите – то също е вдъхновено от реалността, дали лична или нечия друга.

да хванеш момента.

Колкото повече време минава толкова повече се убеждавам в това колко е важно да материализираш идеите докато те още не са отлежали в ума. Ако моментът премине, спонтанността на написаното няма да е същото, което се отразява както на стила, така и на динамиката. Вероятно щях да съм написал двойно повече стойностни неща досега ако и преди си давах сметка за това. Последната подобна загубена възможност беше докато търсих разни клипове на Placebo из YouTube и случайно попаднах на тяхно интервю, където всеки вадеше от някаква купа листче с дума написана на нея и всеки трябваше да говори за това, което му се е паднало – идеята за хора, затворени в стая, оскъдна светлина, задължени да разкрият част от себе си, без да знаят дали ще им се иска да говорят за това, което сами ще изберат, което може да доведе до спомени за минали моменти и събития, хора и случки около тях, а спомените могат да те отведът където си поискат, веднага ме връхлетя. И минаха 1..2..3..4 дена и когато най-сетне седнах да оформя тези идеи нищо не излезе. Нямаше душа. Нямаше я тази искра, която превръща фантазията и нереалното в абсолютно действително, нито думите излизаха лесно и впоследствие чисто и просто изоставих тази концепция. Когато обаче уловиш момента се получава едно особено приятно удоволетворение…

ситуацията на хващане.

Мястото на систематизирането и реализирането на идеите е изцяло въпрос на лична нагласа. Според много, човек пише най-добре вкъщи, но понякога самото освобождаване на идеите става, когато се освободиш от най-познатото, особено ако това познато е обвързано с ежедневието. Капоти е написал голяма част от нещата си в хотелски стаи, Дейвид Линч нахвърля идеи в местното кафене, Елиът Смит е написал много от текстовете на песните си в разни забутани барове и кръчми, Брет Андерсън е създал някои от най-мрачните си и сексуално заредени творения от Dog Man Star в…манастири.

Наблюдателността е важна черта. Дори това, което наблюдаваш да е безкрайно тривиално и на пръв поглед глупаво. (както пее един мъдър човек:„See the animal in his cage that you built / Are you sure what side you’re on? / Better not look him too closely in the eye /Are you sure what side of the glass you are on?“)

изводът.

Почти като живота е. Ако не пристъпиш и не вземеш това, което може да е твое, губиш го.

Advertisements


No Responses Yet to “вдъхновението.”

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: