Archive for the ‘проза’ Category

Снимките променяха формата си. Свиваха се. Внезапно се разтягаха. Пожълтяваха. След това почерняваха. Горяха. Огънят ги поглъщаше, проникваше в тях и ги смилаше без никаква пощада – това беше безкомпромисната им присъда, откоято няма спасение веднъж хвърлени в оранжево-червените пламъци. Не съм добре. Искам да пиша, но не знам за какво. Не знам накъде да […]


Прасета

05Ян07

Екранът отново нареди да стоим вкъщи беше ясно какво се върши докато улиците бяха пусти но никой не смееше да го изрече вечеряхме мълчаливо затваряхме студените прозорци за да не чуваме гласовете …и без това нашите бяха достатъчно тъжни Хората с маските излизаха и рушаха всичко сътворено тайно от нас нашите думи – забранени нашите […]


37

30Окт06

Напоследък се опитвам да пиша по-често в проза и след като останах сравнително доволен от работата по „Libertad“, снощи започнах писането на нов разказ, който днес окончателно завърших – „37“. Написването на два разказа за няколко дни е доста сензационно, при положение, че обикновено моите разкази се делят на разстояние от няколко месеца, а и […]


Libertad

25Окт06

Тази вечер за нея да унищожава беше удоволствие. Усещаше романтиката на целия процес – бурният огън, таящ в себе си същата тази омраза, която изпитваше самата тя . Хвърляше писмата едно след друго. Прочиташе ги за последен път, с който да ги запемети и да ги прибере много дълбоко у себе си, толкова дълбоко, че […]


Breath Control

19Авг06

Опит за признание номер 1: Цигара. Трета за тази вечер. Може би четвърта. Часовник. Нахално тиктакане. Този шум никога няма да спре. Димът се разнася елегантно из стаята и той е сякаш моя дом. Може би защото ми напомня за нейната стая, тя пушеше същите цигари, а димът се разнасяше по същия спираловиден начин. Всичко, […]


Tallula

19Авг06

Беше прекрасен ден и тя мразеше всички. Втори ден не беше излизала от вкъщи и нямаше намерение да излиза. Не отговаряше на обажданията, нито на имейлите, не се интересуваше какво се случва отвън. Не можеше да си спомни кога за последно беше поглеждала през прозореца, въпреки че можеше да прекара минути наред гледайки улицата. Ново […]


Това беше луда идея. Знаеше това, но сега беше моментът. Ако не сега, нямаше да има смелостта да се хване да го направи. Спря за момент и се огледа. Трябваше да продължи. Но какво щеше да постигне ако го направи? Поредното разочарование? И за двамата. И все пак вероятно щеше да има втори шанс. Спря […]